Четиво за първи дами

radevaПо повод размислите и страстите на г-жа Радева за котките със СПИН, прайда, превенцията, глобализма и паметта на загиналия български военен пилот искаме да и припомним някои факти, които тя безспорно знае, но малко е позабравила…

Терминът „Първа дама“ е неясен и за него няма инструкции и точна дефиниция в речника. Въпреки това според редица историци има множество неписани правила, на които тя трябва да отговаря, а и редица задължения за изпълнение.

Първа дама е титла по достойнство, а не по заслуги.

Ставаш такава по една проста причина – съпругът ти е президент. Законната половинка на първия мъж в една държава не получава държавен пост и в този смисъл нито една от нейните дейности не е платена.

Фигурата „Първа дама“ става важна благодарение на американския държавен протокол.

Първата Първа дама е Люси Хейс, съпругата на президента Ръдърфорд Хейс (президентски мандат 1877 – 1881). Тя е наречена така от пресата, но словосъчетанието бързо става популярно. Преди нея има много съпруги на американски президенти, но те не са били известни като Първи дами.

Задълженията на Първата дама са свързани изключително с личността и появите на президента. В Америка тя е домакиня на Белия дом и не може да поема никакви ангажименти извън него. Принципно Първата дама не може да взима политически решения и да участва във взимането на такива.

Личността на Първата дама е символ на приетия морал и етикет не само на държавно и политическо ниво. Тя, както и президентът, са в окото на обществото без почивен ден, затова и социалните им роли остават такива неизменно през целия мандат.

Най-често Първите дами се грижат за социални каузи, разработват свои отделни проекти, свързани с доброволчество, изкуство, спорт и здравни грижи и по този начин допълват лицето на президентската институция.

 Действащата Първа дама обикновено разполага с щаб от специалисти, които се грижат за всяка нейна изява.

Консултациите със стилисти, фризьори, имидж мейкъри, специалисти по етикет, протокол и добри маниери са задължителни по простата причина, че в дипломацията всичко е знак и има послание.

В този смисъл това не е каприз, а необходимост, защото често Първата дама „покрива“ събития и ресори, свързани пряко с гражданите. В същото време тя съпровожда съпруга си и на официални визити и събития, където представлява страната си на най-високо ниво.