Хората трудно приемат, когато някой ги превъзхожда

bobАмериканският певец Боб Дилън, вече носител на Нобеловата награда за литература, е първият автор на песни, който получава престижното отличие.

Ван Морисън определя Боб Дилън като най-великият поет на света. Поезията е изкуство, което разчита на динамичната връзка между индивидуалното съзнание и света. Поетичната сила на Дилън се крие в неговата уникалност, примесена с житейския опит на неговата публика.

През 1991 година излиза интервюто на Пол Золо с Дилън. Золо е известен с многобройните си интервюта с известни творци като Ленърд Коън и Нийл Янг, чиито прозрения за писането на музика надминават границите на креативността и достигат до много и различни тематики.

Золо долавя необикновената следа, която Дилън оставя в музиката:

Питър Сийгър спомена, че “всички музиканти са свързани”, но аз вярвам, че малко са тези, чието влияние е оставило такъв отпечатък, както това на Боб Дилън. Трудно е да си представим изкуството на музиката без него.

Има неоспорима елегантност в думите на Дилън, почти библейска красота, която изпълва песните му през годините.

Боб Дилън често излага тезата си за перфектната среда, в която е възможно творчеството:

Приятно е да се поставиш в ситуация, в която да приемеш себе си с всички подсъзнателни неща, които изникват в съзнанието ти, да ги осъзнаеш и да не допускаш да ги подтиснеш или контролираш.

Като много други създатели на изкуство Дилън счита, че несъзнаваното помага много повече за творческия процес от рационализацията. Вдъхновението не може да бъде подчинено, то единствено може да бъде последвано.

Най-добрите ми песни са тези, които съм написал бързо. Ама наистина бързо. За толкова време, колкото изисква да ги препишеш на листа.

За да се случи това, е нужно умът да остане в несъзнаваната си рамка и да измъкне оттам необходимото. Противно на Буковски, който смята, че идеалната среда за твореца е илюзия и на Е. Б. Уайт, за когото писател, който чака идеалната обстановка, за да пише, никога няма да запълни и един лист, Дилън смята, че съвършените условия могат да бъдат нагодени или поне постигнати с малко усилия с помощта на достигане до точното състояние на ума.

За мен обстановката, докато пиша песните си, е от изключително значение. Средата трябва да ми донесе нещо, което има нужда да излезе на бял свят. Понякога е нужно да съзерцавам, за да се отрази процеса в мен.