Сенатът одобри нови санкции срещу Русия, подкрепата за Минското споразумение е под въпрос

original-6

Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви в сряда, че администрацията на президента Доналд Тръмп може да спре подкрепата си за Минското споразумение за прекратяване на сраженията в Украйна. Според него е възможно правителството в Киев да постигне споразумение с Москва извън структурите на сделката, постигната в столицата на Беларус през 2015г., пише Дневник.

Думите му дойдоха в отговор на въпрос на конгресмен дали отговаря на интересите на САЩ евентуално облекчаване на санкциите срещу Русия преди тя да е изпълнила ангажиментите си по Минското споразумение.

Това стана в момент, когато Сенатът почти единодушно реши да бъдат наложени нови санкции на Москва заради намесата ѝ в американските избори през 2016г.

„Мисля, че е важно да разполагаме с достатъчно гъвкавост относно постигане целите от Минск. Много е възможно правителствата на Украйна и Русия да постигнат задоволително разрешаване (на конфликта) чрез някаква структура, различна от Минск“, заяви Тилърсън през Комисията по външни отношения към Камарата на представителите във Вашингтон. „Не бих искал да се окажем оковани с белезници към Минск, ако се окаже, че страните решат да се разберат чрез друго, различно споразумение.“

САЩ не са страна по Минското споразумение, постигнато с посредничеството на Франция и Германия и подписано от Украйна и Русия през февруари 2015г. Сделката във формата, известен като Нормандската четворка, предвижда прекратяване на огъня, оттегляне на тежкото въоръжение от фронтовата линия и конституционна реформа, даваща повече автономия на бунтовническите източни части от Украйна.

Конгресменът демократ Елиът Енгел, който зададе въпроса, коментира, че подходът, за който говори Тилърсън, изпраща погрешен сигнал към Русия. „Ако си мислят, че ние по някакъв начин желаем да облекчим санкциите преди те да са изпълнили рамката от Минск и преди да са напуснали Крим, смятам, че само окуражаваме Путин да продължи с изнудването си. И Бог знае, къде ще удари следващия път.“

Сенатът задължи Тръмп да наложи нови санкции

По същото време горната камара на парламента одобри нови санкции срещу Русия и задължи Тръмп да полчи одобрението на Конгреса преди да бъдат облекчавани съществуващите. Общо 97 от стоте сенатори гласуваха със „за“ и само двама – републиканците Майк Лий и Ранд Пол, гласуваха с „против“.

Решението, което сега се нуждае от одобрение и в Камарата на представителите и подписа на президента, е допълнение към закон за санкции срещу Иран. С него се търси наказването на Москва не само за намесата в американските избори, но и за анексирането на Крим и подкрепата за Башар ал Асад в Сирия.
С текста се определя, че Конгресът ще прави преглед на всички промени в санкциите и превръща в закон това, което се взимаше с решение на президента. Налагат се и нови санкции срещу руснаци, виновни за нарушаване правата на човека или извършване на хакерски атаки.Ако Доналд Тръмп откаже да подпише закона, част от подкрепящите го казват, че разполагат с достатъчно гласове, за да преодолеят ветото му.“Днес Сенатът най-после се изправи срещу Русия заради намесата ѝ в изборите ни. Поправката, подкрепена от двете партии, санкционира режима, който Кремъл заслужава заради действията си“, каза сенаторът демократ Джийн Шахийн, която е един от водещите лобисти за прокарването на мярката.

С т.нар. Закон за противодействие на руското влияние в Европа и Евразия от 2017г. се прави корекция и в Акта в подкрепа суверенитета, целостта, демокрацията и икономическата стабилност на Украйна. В сегашния си вид този закон определя, че президентът „може да въведе“ санкции срещу Русия. Сенатът промени формулировката на „е длъжен да въведе“ санкции и определи 30-дневен срок това да стане след приключване на процедурата по узаконяване на поправките.

Рекс Тилърсън коментира, че Белият дом проучва документа и действа от позицията на това, че президентът трябва да разполага „с гъвкавост за засилване на натиска над Русия“.

Кого и какво искат да санкционират

Новите ограничения ще са срещу „корумпирани руски лица, които опитват да се скрият от санкциите (…) и са причастни към сериозно нарушаване правата на човека, доставят оръжие на режима на Асад, занимават се с умишлени кибератаки по поръчка на руското правителство, свързани са с корумпирана приватизация на държавни активи и имат бизнес с руските разузнавателен и отбранителен комплекси“.

На санкции се предлага да бъдат подложени минно-добивната промишленост, металургията, морският и железопътният транспорт на Русия. Конкретният списък с компании ще определи Министерството на финансите на САЩ, което по закон отговаря за санкциите.

Ограниченията ще засегнат също инвестициите в руските петролопроводи и газопроводи за износ. Санкциите може да застигнат онези инвеститори, които вложат в отрасъла повече от 5 милиона долара в рамките на 12 месеца.

Разширява се и забраната да се помага на руските компании да разработват находища в зоната на шелфа. Подкрепа вече не бива да се оказва и на частни компании, в които някакъв дял притежава лице от списъка със санкционираните.

Сенатът предлага и да се анализира възможният ефект от въвеждането на пълна забрана за инвестиции в руските държавни дългови облигации. Една трета от еврооблигациите и облигациите за федерален заем, емитирани от правителството, са в ръцете на нерезиденти. Колко от тях са от САЩ не се обявява.

Доклад за тясното обкръжение на Путин

Сенатът иска да задължи Министерството на финансите, Държавния департамент и директора на Националното разузнаване в срок от 180 дни след приемането да поправките да предоставят доклад за високопоставените политици и близките с режима в Русия олигарси.

Анализът трябва да обхваща връзките на тези хора с руския президент Владимир Путин, да описва признаците на корупция, да описва доходите, финансовото състояние и инвестициите на обкръжението му. В текста се определя да бъдат разкрити и чужденците в този тесен кръг около Путин.

Сенаторите предлагат да бъдат проучени ключови руски компании с държавно участие, ролята им в икономиката на страната и възможните последици от санкционирането им, както и на конкретни руски олигарси. Идеята е докладът да е публичен, но евентуално може да бъде засекретен целият или отделни негови части.

По време на дебатите сенаторът Майк Карпо заяви, че две комисии са проучили влиянието на санкциите срещу Русия и са стигнало до извода, че „руснаците са свикнали да живят в този режим“. „За Путин икономическите загуби от санкциите не надхвърлят предимствата от окупирането на Крим, безпорядъка в Украйна, кибератаките и подкрепата за Асад“, добави Карпо. Затова, според него, и от двете партии в Сената са съгласни, че САЩ трябва да отговарят много по-твърдо.