Последният самурай в Oсвобождението на България

Yanazawa-Seigo-a-645x506Плевен, краят на лятото на 1877 г. Западният отряд на руската Действаща армия подготвя поредния щурм на страховитата Плевенска крепост, защитавана от френския възпитаник Осман паша, който по-късно ще опише спомените си в книга – едновременно извинение за провала на отбраната, обяснение за действията си и израз на възхищение пред качествата на противника. Генерал барон Николай Криденер, чийто немски е по-добър от руския му, заповядва настъпление. Подчинените му офицери приемат заповедта с добре трениран, подходящо уморен, дори ироничен, но все пак несъмнен възторг. Всеки дължи една смърт на Бога.

Тези неща се удават на определен тип хора. Един от мъжете, приемащи заповедта, е младият майор Ямадзава Сейго, роден през втората година на епохата Кока (1846, годината на възцаряване на император Комеи, приживе наричан Осахито). Барон Ямадзава е от старо воинско семейство на тъкмо модернизиращата се Японска империя. Баща му е Ямадзава Джудайю, самурай на служба при клана Шимадзу в южната провинция Сацума. В духа на безпрекословна вярност към господаря, проповядвана от стария мислител Цунетомо Ямамото, семейството е заело страната на реформистки настроения император Мейджи, наричан приживе Муцухито, и на осъвременяването на Страната на изгряващото слънце. Няколко години по-рано майорът вече си е създал име в гражданските войни, съпроводили падането от власт на последния сей-и дай-шогун или тайкун Токугава Йошинобу. Всъщност Ямадзава е истинският последен самурай. Заради верността и военната си доблест, младият офицер се ползва с благосклонността на своя владетел. Изпратен е като японски наблюдател в руския щаб, но воинската закалка не му позволява да се задоволи с отредената пасивна роля. Измолва от своя суверен правото да се включи в бойните действия и получава командването на взвод в обсадата на Плевен. Той е само един от многото чуждестранни офицери, които взимат участие от двете страни в последната старомодна война на деветнадесети век. Един от тях е и бъдещият български княз Александер-Йозеф фон Батенберг.

Разбира се, романтичното въображение изисква нашият японски освободител да се е сражавал срещу османците с наследствената си японска сабя, т. нар. катана или дори с огромния но-дачи. А защо не и с двойката от къс и дълъг меч, вакидзаши и катана, нещо като източноазиатската версия на гибелната испанска комбинация от дага и шпага. Двойка оръжия, любима на легендарния фехтовач Мусаши Миямото.

За съжаление, това най-вероятно са напразни усилия на фантазията. Барон Ямадзава безспорно е темпераментен мъж, но единствената проява на самурайския му произход е самото му желание да се включи в боя. В крайна сметка титлите и привилегиите на семейства като неговото са забранени няколко години преди пътешествието му до Балканите – и той е един от мъжете, спомогнали за тази забрана. Ямадзава носи модерна за епохата си униформа, пистолет и обикновена сабя от европейски тип – дошла вероятно от германските, американските или френските заводи, произвеждали тогава оръжия за новите японски въоръжени сили. За храбростта му, а може би и за значението на неговото присъствие свидетелстват получените медали: руския „Св. Владимир” и румънския „Дунавски кръст”.

Майор Ямадзава се сражава смело при Плевен, остава жив и продължава пътя си с победоносната императорска армия из Тракия, а сетне се връща успешно в далечната си родина, където продължава да расте в кариерата до кончината си през 1897-а. Така и не доживява Руско-японската война./ Mанол Глишев за ploshtadslaveikov.com