Нобеловите награди и българският книжен пазар

nobelКазуо Ишигуро е носителят на Нобеловата награда за литература за 2017 година. Новината не предизвика противоречиви реакции, както се случи с Боб Дилън. Въпреки че Дилън беше един от фаворитите на букмейкърите, малко от простосмъртните читатели реално вярваха, че е възможно музикант да вземе наградата. Но това не е по-различно от случващото се последните години. С приближаването на обявяването на нобеловия лауреат започва гадаенето – дали победителят ще е някой, за когото чуваш за пръв път, или ще е някой, чиято книга още утре можеш да намериш в книжарницата. Букмейкърите спрягат едни и същи имена – обикновено популярни. Но всеобщото схващане е, че колкото по-популярен е авторът, толкова е по-малък шансът да получи Нобеловата награда.

Що се отнася до Нобеловите награди, българските издатели реагират сравнително бързо и или издават, или преиздават поне една книга на победителя. Но това рядко е гаранция за успех. Макар фасцинацията покрай това кой ще вземе наградата да е брутална и лавинно връхлитаща, едва скромна част от коментиращите реално избират да закупят произведение на автора, за когото водят бесни онлайн дискусии.

Естествено, търговският успех на автор не е най-важното. Стойността на книга не е обвързана с тиража и допечатките ѝ. Но и наградите не са обвързани с настроенията и вкусовете на широката читателска маса. Нобеловата награда не гарантира читатели. Читателите не гарантират Нобелова награда.

Да проследим нобеловите лауреати за литература за последните 10 години и тяхната съдба.

2007 година, Дорис Лесинг  Издател: Летера

„Зкатната тетрадка“ бе една от първите книги, излезли в България през 2008ма. Малцина, обаче, са читателите на Лесинг. И днес едва ли някой се сеща да попита за заглавие на Дорис Лесинг… В момента книгите ѝ бавно и тромаво се въргалят по наклонената плоскост на читателската забрава.

2008 година, Жан-Мари Гюстав льо Клезио

Издател: Колибри, Лик, Ками и др.

Той получава Нобелова награда през 2008-ма, а по това време има различни български издания на негови книги. През 80-те под бащинското име на Народна култура излизат Пустиня и Неизвестното на земята. След това се появява Треската, издадена от Евразия-Абагар. После следват включвания от издателствата Лик и Кама, докато се стигне до Колибри, които са последните, предоставяли на читателите нещо на льо Клезио.

Какво можеш да намериш лесно и без много ровене днес? Африканецът и Пътешествие в страната на дърветата на Колибри. Но никой не се е скъсал да ги купува или чете. Фактът, че в момента книги на французина могат да бъдат закупени само на старо (с изключение на тези на Колибри), е достатъчно показателен за читателския интерес сам по себе си. Авторът е познат като име, но дотам.

2009 година, Херта Мюлер

Издател: Сиела

Трудно мога да си представя по-очевидна и явна издънка на автор нобелист. Херта Мюлер не само не намери път до положителните впечатления на повече от 10 души (сред които бях и аз), но и наложи на издателите си от Сиела, които бързо произведоха няколко нейни книги на български, да я направят 5-левка съвсем скоро след това. Нека го обясня така. Преди години промоциите на книги бяха свързани с разчистването на застоял bad stock, който пречи и задръства склада. Пуснат ли те на 5 лева, знаеш, че си бита карта и нещата не са се получили по план. Неслучайно и издателските договори имат клауза, че при изтичане на правата, издателят е длъжен да преоцени останалата му наличност книги, за да ги продаде възможно най-бързо.

2010 година, Марио Варгас Льоса

Издател: Хермес, Колибри

Льоса стигна много бързо до позициите на автор, който много хора харесаха много бързо. Негов издател по това време бяха Хермес, които с топлооранжевия дизайн на кориците и адекватен ненатрапчив маркетинг помогнаха на автора да бъде запомнен от читателите. След това Колибри поеха щафетата и издадоха много ценни произведения на перуанския писател, като не се ограничиха само с художествената му литература. Това затвърди още повече позициите му в България и интереса към него далеч надживя няколкото дни слава, дължащи се на Нобеловата му награда.

Някои латиноамерикански автори като Габриел Гарсия Маркес, Исабел Алиенде и Жоржи Амаду винаги са били симпатични у нас и са имали вярно читателско войнство, които съвестно и целенасочено купува и чете техни книги. Към тях се включи и Марио Варгас Льоса, чието присъствие с и без Нобелова награда беше просто задължително.

2011 година, Тумас Транстрьомер

Издател: Жанет-45

Транстрьомер е шведски поет, психолог и преводач. Дълбок, белостишен и далечен. Макар и издаден, докато трите дни чудо около Нобеловите награди все още ври, книгата му се добра до малцина.

Все по-малко поезия. Все по-малко.

За съжаление.

2012 година, Мо Йен

Издател: Колибри, Летера

Китайски писател, който служи на държавата си. На български език постнобелно излезе Промяната, която е определена като е роман, дегизиран като автобиография, или може би обратното – автобиография, прикрита под формата на роман, в който Мо Йен персонализира политическите и социалните промени, настъпили в родината му през последните десетилетия.

How.About. NO? Иначе казано – просто не, мерси. Страхотно е да хвърлиш един поглед какво е намерил комитетът на Нобеловата награда в Мо Йен, но едва ли ще имаш желание да ровиш дълбоко. Развитието? Летера издават две книги на писателя, но нищо особено не се случва.

2013 година, Алис Мънро

Издател: Сиела

Алис Мънро взе Нобеловата награда по време, когато в социалните мрежи на местно ниво вече се оформяха ясни книжни групи и вълнения. Със сборника Само живот се получи лек домино ефект – един чете и споделя, следва втори, следва трети и така известно виртуално време.

Колкото повече време минава от награждаването на Мънро, толкова повече се размива и вниманието към нея. Разказите по принцип са труден за издаване и продаване жанр, защото поради някаква причина, българският читател наистина ги избягва. Втора книга на канадката на български не се е появявала, няма изгледи това да се случи. Напълно възможно е Херта Мюлер да е направила мечешка услуга на следващата нобелистка и Сиела да са решили, че Само живот е достатъчен.

2014 година, Патрик Модиано

Издател: Колибри, Делакорт

Романите му са кратки, с приветливи заглавия, които съдържат и автобиографични елементи, изданията им на български са хубави, достъпни, а изданията на Колибри се появиха своевременно.

Преди това Модиано е бил автор основно на Делакорт, които по времето, когато той получава наградата, вече не го издават.

2015 година, Светлана Алексиевич

Издател: Парадокс

Алексиевич успя да се превърне в мода. Ревюта в блогове, модерни корици и тематика, която силно вълнува читателите ни на местно ниво. Тя е един от най-успешните автори на издателство Парадокс, както от търговска, така и от морална гледна точка. Трудно ще срещнете човек (особено онлайн), който твърди, че се интересува от литература, и който да не е чел поне нещо за или от Алексиевич.

Втората ѝ книга на български език също се представя доста добре. Украинката е най-успешната нобелова лауреатка у нас за последните години. Но едва ли устойчивостта ѝ на пазара ни има общо с наградата. Тя бе повод много хора да чуят за нея, но останалото се случи по естествен път.

2016 година, Боб Дилън

Просто да си пуснем една песен!

2017, Казуо Ишигуро

Издател: Лабиринт, Колибри, Труд

Първият носител на Нобеловата награда за литература от години насам, който е едновременно популярен, четен, осмислян и издаван в България. И чиято награда не предизвика негативни реакции. А и как би могъл? Онези, които са чели Ишигуро, го обожават. Онези, които не са го чели, биха искали да го направя в някакъв момент. Той е автор на т.н. лонгселъри – книги, които винаги трябва да имат тираж, и за които винаги ще има читатели. /по мотиви от www.egoist.bg/