Не съм сигурен какъв беше въпросът, но знам, че отговорът е ДА

ленард99 години от рождението на Ленърд Бърнстейн

Ленард Бърнстейн е американски пианист, диригент и композитор. Роден в Лорънс, Масачузетс, в семейството на  украински евреи емигранти, с рождено име Луис, което сам по-късно заменя с Ленард.

Като приказка звучи как малкият Лени веднъж просто седнал зад обикновеното пиано на леля си и започнал да дрънка разни ноти. След няколко месеца той вече свирел по-добре от първия си учител по пиано, а за няколко години овладял Гершуиновата „Рапсодия в синьо“. През времето, което прекарва в Харвард, успява да впечатли диригентите Димитри Митропулос и Серж Кусевицки, спечелва си доживотно приятелство с Аарон Копланд, а освен това пише дисертация върху афроамериканските мотиви в класическата музика, която и днес си струва да се прочете.

През 1942, на 24-годишна възраст, Бърнстейн се премества в Ню Йорк и след малко повече от две години извършва невероятен троен подвиг: спечелва всенародното внимание като диригент, когато застава на мястото на Бруно Валтер в Нюйоркската филхармония; утвърждава се като композитор, пишещ за оркестри, с убедителната си, страшно изразителна Първа симфония ‛Йеремия‛, а заедно с Бети Комдън и Адолф Грийн нахвърля хитовия мюзикъл „ В града‛.  Легендата е съвсем истинска, ако погледнем живота и творчеството на гениалния музикант. А те продължават да привличат както публиката, така и музикалните изследователи.

Преди 4 години излезе от печат част от личната кореспонденция на композитора. Книгата носи заглавието „Писмата на Ленард Бърнстейн” /„The Leonard Bernstein Letters”/, а те са събрани от британския писател и музикален критик Найджъл Симеоне. За втори път, след публикуването на „Ленард Бърнстейн: Уестсайдска история” през декември 2009г., авторът от Нортхемптъншир прави задълбочен анализ на творческите търсения и личните предизвикателства пред Бърнстейн. Симеоне е избрал повече от 650 писма, които се съхраняват в Библиотеката на Конгреса, свързани с отношенията между композитора и известни музиканти, писатели, общественици, холивудски знаменитости и значими личности на 20-ти век. Сред тях са Стивън Зондхайм, Аарон Копланд, Жаклин Кенеди, Борис Пастернак и др. Откровеността в тази кореспонденция от и до Ленард Бърнстейн разкрива подробности за този изключителен музикант, за неговите сътрудници и преподаватели, за ентусиазма и политиката; дори навлиза дълбоко в неговия личен свят. В книгата се подчертава човещината и топлината, които описват характера на Бърнстейн, съчетани с изменчивостта, интелектуалния блясък и чувство за хумор.

Изданието не спестява и скандални детайли от разпитите, на които е подложен музикантът в Щатската комисия за разследване на антиамерикански дейности, както и трудностите около създаването на „Уестсайдска история” и любовните му увлечения. Най-старото писмо е от 1932г., а последното е написано през 1990г., точно преди смъртта на американския композитор, пианист и диригент. Този, който наистина знаеше, че отговорът на главния вселенски въпрос за смисъла на творчеството е „Да!”