Не позволявайте чуждото мнение да стане ваша реалност

Обвързвайки себестойността си с чуждото (не)одобрение, получаваме безкрайно грешна представа за реалността. Преди да ви предложим съвети за разрешаване на този проблем, добре е да се замислим защо плащаме данък „обществено мнение”.

index

От желанието да ни възприемат като атрактивни до броя Facebook лайкове и коментари – повечето от нас се вълнуват от чуждото мнение, така сме устроени. Многократно е доказвано, че емоциите на новородените са резултат от поведението на околните.

С възрастта се научаваме да разделяме мислите и емоциите си от тези на другите, но много от нас продължават да търсят, а понякога и да просят социално потвърждение от обкръжението си. Това може да доведе до сериозни проблеми със самочувствието и до липса на щастие. Скорошно проучване между 3000 от нашите клиенти сочи, че 67% свързват себестойността си с мнението на другите.

Като човешки същества ние по естествен начин реагираме на всички свои преживявания през призмата на заучените си очаквания – съвкупност от дълбоко вкоренени убеждения за начина, по който е устроен светът, и за това, как всъщност трябва да е устроен. Едно от най-доминиращите очаквания е свързано с одобрението на околните и с начина, по който те „трябва” да се отнасят към нас.

Преди век социалният психолог Чарлз Кули открива феномена „огледалното аз”, при който всеки от нас вярва, че „Аз не съм това, за което се мисля, но не съм и това, което ти мислиш – аз съм онова, което мисля, че мислиш, че съм”. В ядрото на този вид външно потвърждение се крие несигурността и когато разчитаме на него, макар и за малко, то сериозно вреди на усещането ни за себестойност и на самочувствието ни.

Най-големият проблем е, че обикновено забравяме, че хората ни преценяват въз основа на цял океан от влияния, свързани със собствените им преживявания – оценките им нямат нищо общо със самите нас. Например, някой може да си изгради представа за характера ни въз основа на взаимоотношенията си с друг човек, за когото ние му напомняме.

Затова, базирайки себестойността си на чуждото мнение, ние се превръщаме в уязвими жертви на чуждата ненадеждна и субективна преценка. Ако някой ни види в правилната светлина и се държи добре с нас, ние ще се чувстваме комфортно с личността си. Ако ли не, ще смятаме, че нещо не ни е наред.

Запомнете, че когато правите всичко за околните, вие поставяте щастието и себестойността си в техните ръце и губите моралния си център.

Добрата новина е, че всеки има силата да осъзнава мислите и очакванията си, да отсява онези от тях, които не работят в негова полза, и да променя останалите.

WWW.VREMENA.BG