Културите на (не)образоваността

арабскиЕвропа нямаше да е това, което е, ако не бяха книгопечатането и Реформацията. А арабският свят нямаше да е такъв, ако султанът не беше забранил книгите. Двама учени обясняват бежанската вълна именно през образованието.

Пропастта между „културите на образоваността” и „културите на необразоваността” непрекъснато се увеличава – и това е най-голямата опасност за човечеството, твърдят двама авторитетни германски учени в книгата си. Райнер Клингхолц и Волфганг Луц пишат: „В обществата с ниско образование се раждат много деца. В резултат от това се разширява разломът между по-добре и по-зле образованите части на човечеството. Така в началото на 21 век вече са важни не разликите между Изток и Запад или между Север и Юг, а между образованите и необразованите общества”.

Неграмотните и зле образованите хора имат все по-малко шансове за оцеляване в своите страни. В същото време обаче благодарение на интернет и те научават, че другаде по света няма глад и болести – и решават да бягат към по-богатите страни. Така двамата изследователи обясняват през образованието и мигрантската вълна днес. Книгата им „Кой оцелява? Образованието решава бъдещето на човечеството” излезе преди година на германския пазар. Един от авторите – Райнер Клингхолц, който е директор на берлинския Институт за население и развитие, в серия от интервюта излага основните тези в книгата.

Ключовата роля на образованието

Образованието играе решаваща роля за възхода и за столетната хегемония на Запада. И още: няколко азиатски региона тъкмо с помощта на подобреното образование успяха да наваксат изоставането. Докато именно занемареното образование обяснява до голяма степен мизерията в по-голямата част от Африка и от арабския свят. Това противостоене между двете култури – културата на образованието и културата на необразоваността – ще се запази и в бъдеще.

Факт е, че в древността – например в Китай или в Елада – образованието също се смята за ценност, но то е единствено за елитите. Образование за по-широки прослойки започва да се разпространява първо в Европа – с книгопечатането и с Реформацията, която предполага, че всеки християнин трябва сам да открие пътя си към Бога, четейки свещените книги. Тъкмо така започва революцията на познанието, върху която и до ден-днешен се градят благосъстоянието и демокрацията на Запада, както и неговата доминация в световен мащаб. А султанът в Константинопол забранява книгопечатането и тази забрана важи в продължение на 300 години в целия арабско-османски свят. Мнозина експерти смятат, че тъкмо поради това в онзи регион и до днес интересът към печатното слово е по-нисък. Забраната на султана е религиозно обоснована: не бива да се четат други книги, освен Коранът. Четенето и писането не са за обикновения народ, защото Аллах се е обърнал към хората с говорене, а не с писане. От друга страна по време на Халифата в Багдад през 14 век арабският свят жъне огромни научни успехи и превъзхожда Запада. Това само доказва, че на образованието пречи не религията, а политическите и теологични сили, които я интерпретират.