Животът е твърде кратък, за да се справяме с несигурността на другите

антъниМъжът с най-магнетичния поглед от екрана, който умее да събужда едновременно и ужас, и възхищение – актьорът Антъни Хопкинс, навършiи 80 навръх Нова година. Трудно е да се изброят многобройните му таланти: той е не само великолепен актьор, но и пианист и композитор, художник и автор на философски максими. И във всичко това е неповторимо уникален.

Филип Антъни Хопкинс е роден през 1937 г. в навечерието на Новата година, в градчето Порт Толбър, Уелс, и още като дете проявява своя затворен характер. Предпочита да си стои вкъщи, да свири на пиано или пък да рисува, отколкото да си играе със своите връстници.

Училищните занимания са трудно изпитание за малкия Хопкинс, тъй като страда от болест, наречена дислексия, заради която не може да чете и пише правилно. Съучениците гледат на него по различен начин и го наричат Лудия Хопкинс.

Освен рисуването и музиката, започва да се увлича и по актьорската игра и през 1961 г. го приемат в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон. 4 години по-късно го канят в Националния театър, където (на прослушването) Антъни избира да чете пиесата „Отело”. „Аз просто уча репликите, излизам и ги казвам – лесно е”, казва талантливият актьор. През 1966 г. прави дебюта си в киното с The White Bus ( „Белият автобус”).

Актьорът има пет номинации за Златен глобус, четири номинации и три награди на Британската академия, четири номинации и един спечелен „Оскар“ за главната му роля на Ханибал Лектър. През 2001 г. е обявен за „Мъж на годината” от Харвард. Актьорът разгневява британските медии с решението си да стане американски гражданин през 2000 г., въпреки че през 1993 г. е удостоен с рицарско звание от самата кралица Елизабет Втора.

Споделени мисли от великия актьор за живота, киното и всичко наоколо

„Забавно е да вземеш „Оскар”, забавно е да те посветят в рицарство. Но, нали се сещате, събуждаш се сутринта, и реалността си е същата. Все още си смъртен.“

„Живеем в толкова префинено, предпазливо общество – всеки се обижда толкова бързо!“

„Щом приемеш факта, че няма от какво да те е страх, добре си проправяш път надълбоко в първичното. Вярвам, че когато правим нещата без страх, можем да осъществим всичко. Можем да го направим, докато не се притесняваме за последствията.“

„Моята философия е: Не е моя работа какво казват хората за мен и какво мислят за мен. Аз съм това, което съм и правя това, което правя. Аз не очаквам нищо и приемам всичко. И това прави живота ми по-лесен.“

„Мисля, че здравословният начин на живот включва да се сприятелиш със звяра вътре в себе си, това не е точно звяр, а по-скоро сянка. Тъмната страна на нашата природа. Забавлявайте се с нея и знайте, че трябва да приемете цялата си същност.“

„Животът е твърде кратък, за да се справяме с несигурността на другите хора.”

„Всички ние сме хванати в капана на обстоятелствата и всички ние имаме в себе си и добро, и зло. Когато сме наистина гладни, например, ще направим всичко, за да оцелеем. Мисля, че най-злото нещо – добре, може би това е прекалено преувеличено – но със сигурност нещо много зло е преценката – грехът на невежеството.”

„Слабото ми място е мързелът. О, аз имам много слаби места: бисквитите, кроасаните.”

„Мисля, че определено количество стрес в живота е нещо хубаво. Стресът от работата, която отнема усилия. Мисля, че това е знак, че вървиш напред.”

„За мен времето е най-голямата тайна. Факт е, че ние мечтаем през цялото време. Това е, до което наистина съм достигнал. Ние имаме бездънно езеро от потенциал точно под нашите черепи.”

„Магическата свръхестествена сила, която е с нас, е време. Ние дори не можем да го разберем. Времето е такава илюзия, толкова странно нещо.”

„Защо обичам, ако загубата наранява толкова много? Нямам отговор; само животa, който съм живял. Вече болката е част от щастието, което имам след нея.”