Бетовен – човекът загадка

betovenПървата загадка около Бетовен е свързана с датата на раждането му. Знае се само, че малкият Лудвиг е бил кръстен в Бон на 17 декември 1770 година. В Дома-музей на Бетовен в Бон и до днес можете да видите микроскопичната му бебешка шапчица, която по никакъв начин не кореспондира с титаничната глава на възрастния Бетовен.

Още от дете той учи пиано, орган и цигулка, а на 7-годишна възраст изнася първия си концерт. На 12 вече композира първите си малки пиеси с оригинални заглавия като „Песен за едно кърмаче” и „Елегия за смъртта на един пудел”. През 1792 година заминава за Виена и остава там до края на живота си. Умира едва 56-годишен на 26 март 1827 година – навярно от цироза на черния дроб.

Бетовен така и не създава семейство, а любовните му увлечения си остават загадка за биографите. Предполага се обаче, че навярно най-популярната му композиция – „За Елиза” – е писана за германската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти твърдят, че Бетовен дори поискал ръката на певицата.

Неизхвърленото нощно гърне остава сбутано под пианото му чак до следобед, а сред ръкописите се търкалят остатъци от храна. Съвременниците описват Бетовен като разпилян, набит мъж със следи от шарка по лицето. Знае се още, че в младостта си композиторът се славел като типичен рейнски веселяк, но на по-късни години станал мрачен и избухлив. Той самият обяснява, че това се дължи на напредващото оглушаване. Бетовен отглежда своя братов син Карл и го възпитава толкова строго, че племенникът в един момент дори предприема опит за самоубийство – само и само да се отърве от опеката на чичо си.

С Бетовен приключва епохата на „Виенската класика”. Композиторът с буйната грива влиза в историята като музикален революционер и първопроходник на музикалния романтизъм. В своята Девета симфония той прави нещо наистина революционно: включва хор в едно инструментално произведение. Музиката на Бетовен има собствена драматургия, а композиторът често пъти избира кратки, лесно запомнящи се теми – като началото на неговата Пета симфония. Бетовен оставя на поколенията общо 240 произведения – симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера.

Гений и перфекционист

Бетовен е перфекционист. Той композира не за съвременниците си, а по-скоро за бъдещите поколения. Непрекъснато дооправя, пренаписва и обработва произведенията си, понякога седи над партитурите до късно през нощта. И наистина успява да смае бъдещето: и до днес той е сред композиторите, чиито произведения се изпълняват най-често. Още приживе Бетовен се препитава само от музиката си. Пише включително и произведения по „политическа поръчка” за някои от лидерите на своето време.

Та-та-та-тааа: симфониите на Бетовен

Цял свят познава началото на Петата му симфония. Това са едва четири тона, които обаче имат огромно въздействие. Бетовен създава общо девет симфонии – много по-малко от Моцарт, който пише цели 41. Днес всеки голям оркестър, който има някакви претенции, задължително има в репертоара си и деветте Бетовенови симфонии. Те са толкова мащабни и толкова зашеметяващи като звук, че композиторите след Бетовен дълги години не могат да се отърват от комплекси за малоценност. И цифрата 9 навярно травмира следващите поколения композитори, някои от които – като Малер и Брукнер например, така и не успяват да напишат повече от девет симфонии./DeutscheWelle