„Безплатното саниране“- може, щом обществото няма нищо против да плати за благото на 5%

e825a9c9841b61cc2c48f4bf7a463f7d

„Безплатното“ саниране на частни жилища със сигурност е програмата – марка на ГЕРБ през втория й мандат в управлението на България. Бойко Борисов и хората му и до ден днешен твърдят, че това е една от най-успешните и най-подкрепяните от обществото мерки, с които ще се запомни властването му, пише в коментар Цветелина Йорданова, mediapool.bg.

Левицата, както е типично за нея напоследък, изпадна в абсолютно шизофренната позиция по темата. Същата Корнелия Нинова, която през 2015 г. обясняваше, че „програмата на правителството за саниране на сгради е всъщност програма за саниране на електорат и саниране на „наши“ фирми“, в началото на 2017 г. заяви, че няма да спре безплатните реформи, ако дойде на власт.

Досега нито една партия в предизборната си програма ясно не е заявила, че ще спре програмата за саниране или поне сериозно ще я ревизира, което лишава от политическо представителство онези групи от обществото, които смятат, че „безплатното“ ремонтиране на частни жилища може би не е най-добрият начин да се харчат милиардите на данъкоплатеца. Дори точно обратното – в предизборната си платформа ГЕРБ предвижда програмата да продължи и да обхване и еднофамилните къщи, без, разбира се, да коментира колко ще струва това.

Трябва да е ясно, че отпускането на извънреден 1 млрд. лв. от бюджета за една година, в която и да е сфера, са ужасно много пари. Точно това се случи на 30 ноември 2016 г., когато бюджетът на регионалното министерство получи извънреден милиард, за да се разплати по програмата до момента.

Никоя друга бюджетна сфера не е получавала толкова много допълнително пари през последните години и едва ли ще получи в близко бъдеще. За сравнение, според Бюджет 2017 г. системата на образованието ще получи 230 млн. лв. допълнително, здравеопазването – 290 млн. лв., социалните грижи – 430 млн. лв., а сферата „Отбрана и сигурност“ най-много се доближава до рекорда с 825 млн. лв. увеличение заради големите проекти по модернизацията на армията. Всичко това означава, че от бюджетна гледна точка санирането се превърна в приоритет на приоритетите за второто управление на ГЕРБ.

Разбира се, програмата е чудесна, ако се съди по нейните цели – да подобри енергийната ефективност на жилищата, да намали сметките им за енергия, да укрепи сградите, да подобри градската среда и битовия комфорт на живеещите в тях. Какво по-хубаво от това държавата да ти подари безплатен ремонт на апартамента?

Големият проблем с програмата е банален и до болка ясен – няма пари за всички. Дори нещо повече – заложените до момента по програмата 2 млрд. лв., които всички данъкоплатци ще трябва да платят в следващите 2-3 години, са планирани да стигнат за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обхваща около 5% от населението на България и към 4% от жилищата.

Възниква въпросът как може да е справедлива програма, която с парите на всички данъкоплатци осигурява благото на 5% от хората, и то селектирани на принципа „кой превари, той завари“, а не например на някаква сериозна оценка на общинските или архитектурните власти.

Съвсем грубите изчисления (доколкото никой не е представил професионални такива) показват, че ако трябва да се санират жилищата на всички граждани в България, сметката би излязла около 40 млрд. лв. Така, ако хазната отделя по 1 млрд. лв. на година, в следващите 40 години ще може всички българи да облагородят жилищата си по благородната схема на ГЕРБ.

Когато обаче е очевидно, че ресурсът е недостатъчен, логиката сочи, че за ползването му трябва да има сериозно аргументирани критерии – например да се допускат само сградите с най-сериозни конструктивни проблеми, определени във всяка община. Вариант е и да се разработят други схеми, отговарящи на целите на евентуална нова Национална жилищна стратегия, които да са много по-ефективни, таргетирани, многогодишни и да не блокират почти целия свободен ресурс на бюджета.

Още по-голям въпрос при нормалното изработване на публични политики е какви са мотивите за решението, че тъкмо санирането е най-важната политика, която следва да бъде провеждана със свободния бюджетен ресурс.

С други думи, как ГЕРБ разбра, че 1 млрд. лв. на година за саниране са по-полезни за обществото от 1 млрд. лв. за образование? Нима санирането, а не образованието е най-сигурният път за изход от бедността и за по-висок икономически растеж?

Всъщност начинът на бюджетиране на милиардите за саниране е доказателство, че цялата схема никак не е чиста от гледна точка на програмното бюджетиране и изработването на публичните политики.

Не е нормално например през 2015 г. правителството да взема решение за стартиране на национална програма с ресурс от 1 млрд. лв. и да не осигури нито лев от тях със законите за Бюджет 2015 и Бюджет 2016. Цялото финансиране на практика идва от заеми, които тегли държавната „Българска банка за развитие“, като идеята е „някой ден“ бюджетът да се разплати.

Чест прави на ГЕРБ, че все пак в края на мандата си плати с парите на данъкоплатеца поне въпросния милиард и не се измъкна „по терлици“, оставяйки сметката за следващото правителство.

Парите обаче изобщо не бяха заложени в бюджета и отпускането им стана благодарение на добрата воля на финансовия министър Владислав Горанов, който успя да осигури текущ излишък в последните месеци на 2016 г. От гледна точка на закона нищо не пречеше това и да не се случи.

По същия начин в Бюджет 2017 също няма лев, разписан за планирани разходи по програмата. Напротив – заложени са нови заеми по нея в размер на 500 млн. лв. Няма нищо и в средносрочната бюджетна прогноза. Или поне Министерството на финансите не оспори тези факти, доколкото не пожела да отговорите на въпросите на Mediapool по темата.

Затова възниква въпросът как точно ще бъде осигурен вторият милиард по програмата. Той бе одобрен пожелателно в последния месец от дейността на 43-ото Народно събрание и потвърден на последното заседание на кабинета „Борисов 2“ през януари, но не е разписан в Бюджет 2017.

На всичкото отгоре през последните седмици стана ясно, че заявките за финансиране на сгради към „Българската банка за развитие“ само към този момент са с около 1300 – 1400 повече от тези, за които ще стигне ресурсът от 2-та милиарда, които данъкоплатецът тепърва ще плаща със следващите 2-3 бюджета.

Затова е интересно какво бившите министри на Борисов (към момента кандидат -депутати) ще кажат на чакащите на опашката, а също и на останалите, които са регистрирали сдружения на собствениците (общо 4927 сдружения към 15.11.2016 г.) и вероятно също се готвят да кандидатстват. Може би, че ще отклонят половината държавен бюджет към санирането?

А какво ще отговорят на хилядите други, които по една или друга причина няма да получат нито обновени домове, нито по-ниски сметки за ток и парно и които ще трябва да платят както своите собствени ремонти от собствения си джоб, така и сметката на своите съседи и съграждани?
Кого всъщност заблуждават от ГЕРБ с обещанието в предизборната си платформа, че ще включат и еднофамилните къщи в програмата за саниране, при положение, че до края на следващия 4-годишен мандат едва ще се намерят пари за подалите до момента заявки на желаещи за саниране?

Извън реторичните въпроси е пределно ясно защо подобна програма е удобна на всяка изпълнителна власт в България.

Чрез нея може да се насочи огромен бюджетен ресурс с ясно, видимо за хората предназначение с моментална полза, като в същото време схемата е благоприятна за отклоняване на средства, защото включва дейности с червена лампа за корупционен риск. По информация на служебното правителство до момента по програмата са санирани 266 жилищни сгради за около половин милиард лева при средна цена от 290 лв./кв.м., докато блоковете, санирани с европари, са излезли средно по 100 лв./кв.м.

Така че програми като тази за санирането винаги ще намират почва у нас, особено ако обществото няма нищо против да плаща сметката.